Мразя думата “СБОГОМ”. Ненавиждам я от дъното на душата си! Ненавиждам и себе си, че действам срещу самата себе си. Аз съм си враг. Седя сега в полупразния кабинет по ниформатика, кадето сме общо 5 човека…остават два часа….не искам да съм тука….в момента най-много искам да прегърна някой или поне да съм в близост до него, да поплача на рамото му….да почувствам топлината, обичта и загрижеността. Но знам че няма такъв човек при мен….и се чувствам много сама и много ме е страх.Опитвам се да не плача, защото все пак съм в училище, но ми е трудно, не искам другите да знаят за това….всички са щастливи, а за мен един миг няма. Но хайде, достатачно се самосъжалявах и с това няма да променя нищо. Ще оставя живота да си тече покрай мен и отново ще се затворя в моя мрачен свят и ще оставя някой да се сети за мен и да ме изкара оттам, а това е много лесно, колкото и да ме вкара.Страх ме е какво ще правя отново, когато няма кой да мисли за мен, нямам с кой да говоря така както аз искам….не знам каде да отида.Няма такова място, кадето мога да се усамотя….не мога да избягам от реалността. Искам да отида някъде и да не виждам никой! Не знам какво ще правя….Поне да имах нормално семейство….всичко в къщи е супер напрегнато, а това ме изнервя още повече и си го изкарвам на който не трябва. Ужасна  съм! Не искам да звучи като оправдание, но се опитвам да се самоуспокоя по някакъв начин, че не съм толкова ужасна, а че живота ми ме принуждава да съм таква. Вчера мислех че не може да стане по-зле….но може. Тъкмо се бях успокоила малко и баща ми ми беше взел USB най-накрая и тъкмо реших да инсталирам програмите и да го пробвам….баща ми искаще много да видел “как действа това” и в този момент се появи той…..супер неочаквано….много се зарадвах всъщност, защото мислех че чак на другата вечер ще сме “заедно” пак и казах на баща ми ако може само за 5 мин да ме остави, че е много важно… Той се ядоса и ми се разкряска, че винаги има нещо важно и все така правя….излезе и трясна вратата естествено.На мен ми стана много сконфузно и гадно и като го прибавим към гадното което ми беше от преди това …..надалив и става ясно какво е да гледаш как л\бим човек изведнъж се е появил и ти пише нещо и да не можеш да го прочетеш и същевременно да ти крещят на главата.Но винаги трябва на мен да ми е гадно. И тогава направих голяма грешка, че не се овладах а си го изкарах на не който трябва и за тази тъпа ама до безножие тъпа грешка развалих едно приятелство, което тъкмо разцъфваше и знаех че ще бъде нещо прекрасно….Проблема ми е че съм прекалено емоционална и много лесно се разпалвам и не мисля какво говоря в такива моменти….много съжалявам за това и много искам да се променя както казах, но сама явно не мога. Нуждая се от подкрепата на някой, от малко сигурност. Сега заминавам и не знам каде ще отида….накъде ще ме отведе течението и дали някой ще ме хване преди да се одавя….Заминавам и съжалявам ако съм изгубила времето на някой с моите неща и тъпченето ми в порочен кръд, защото каквото и да казвам то има само едно значение и всичко което правя в момента е за да кажа еднбо голямо ИЗВИНЯВАЙ  на вече не моят Лялйо и на себе си че си го причинявам и не виждам изхода ….