Просто няма заглавие…Предполагаше се че това откачено настроение в мен няма да просъществува дълго. Сега пак съм сама, но знам че “до мен” има друг, който също е сам. Опитах вече – протегнах се да го прегърна, да не бъдем сами вече…Но какво имаше там, въздух…и паднах много тежко…никой не ми помогна. Всичко върви срещу мен, всичко ме натиска надолу, да си стоя паднала и да не стана повече. Понякога хората, опитвайки се да намерят себе си и щастието, наранявт други с поведението си и не забелязват. Гледам как се държат с мен, виждам какво ми е на мен….и не искам повече да става така. Всеки път си казвам, че не искам, но след всеки изминал път става по-зле. И в крайна сметка какво мога да направя аз?! Да се държа като тези, които ме нараняват най-много, за да не може повече да го сторят. Тогава аз ставам гадна, аз започвам да подвеждам хората. Всичко е толкова лесно. Просто забравяш за всякакви чувства и отношения, живееш за мига и убиваш всичко, застанало на пътя ти. Простата схема на егоистичния живот. Само че егоистите са най-щастливите хора. Всичко си е в тях и за тях, няма друг, с който да го споделят. В момента така жестоко се колебая. Искам да не съм лоша. Иска ми се да помогна на…който има нужда от мен и от помощ. Правих го до момента и след това всичко беше шрецакано. Подадеш ръка на някой да се изправи и след като той вече е горе те събаря долу, за да не остава празно мястото. Все някой трябва да е закопан и прецакан. Не може просто ей така да сме си щастливи и нищо да не ни пречи да живеем както искаме. Така си е устроено всичко или може би само към мене е така, защото до сега от заобикалящите ме само аз успявам да се дам за прецакване. А като си помисля в крайна сметка аз никой не съм прецакала до сега по гаден начин. Може би му дойде времето и на това. На никой не му пука толкова, колкото на мен ми пука за него, винаги е много по-малко. Е тази празнота от другата страна ме убива. Просот много мисля май. Ще взема да стана егоистична и гадна, та д авидят нещастниците около мен, какво значи да боли и да те предадат, какво еда си сам и да изпитваш страшна нужда да има някой до теб, какво е чувството да те изгаря отвътре чувството че си безсилен и си в ръцете на някой тъпанар, на който изобщо не му пука и ще те метне в първата кофа за боклук. Не говоря конкретно за случая (сегашния случай) а попринцип. и май много ми се събраха. Вчера двамата от общо трима по-важни “персони” за момента в живота ми ме предадоха. Остана само един, Бог знае и той кога ще си замине. А иначе “хубавите хора са навсякъде около теб”. Майната им на хубавите хора! Като се замисля даже и приятели не можеш да имаш. Просто не очаквах, че се събирам с такива малки изродчета, не…не е истина просто. “Трябва да ти кажа нещо важно. Днес спах с гаджето на една моя приятелка, и твоя също. Няма да ти кажа обаче коя.” При въпроса “Аз ли, дето съм до тебе винаги, когато ти трябва помощ и  някой да те успокои?! Аз ли не заслужавам да знам?” отговорът беше “Сори Плам трябва да затварям, че баща ми се кара, че говоря много.” Или пък другото “Довечера ще се видим, пичи ми като се прибереш от даскало да излезем на кафе” Ае дрън дрън. И след 5 SMS и 2 часа чакане отговора беше “Бях на кафе с еде си кой, (и що не ме викна бе жена?) ама ти нямаше какво да правиш с нас. Друг път ако съм свободна (демек ако не излизам на кафе с други, което става веднъж на година) ще ти се обадя.” Майка и шибана и приятелка и чудо. Веднъж вече и простих за това че ме заряза и ЧЕ ТЯ Е ВИНОВНА СЕГА ДА СЪМ ТАКЪВ ЧЕРВЕЙ, КОЙТО МИСЛИ САМО ЛОШИ НЕЩА. сега пак се повтаря. Е втори път няма да има. Дано е доволна, че си спечели враг. Малеее велико чувство е злобата, ама не е за мене. Искам да и счупя малкия предателски врат хаха и ще го направя. Само да ми дойде подходящ момент така велико ще я прецакам, че….после да видим. Е тва е паразита, който ми изпи душицата з аедна година. Е единствено д аи кажа едно голямо THANX ама ще ти се върне тъпкано от моя страна. Та както и да е, много взех да се озлобявам. Та порасеях се малко. Ето на това исках да кажа – мислиш си само за себе си и как да нараниш другите, да им го върнеш, и така се чувстваш по-добре. Добро е чувството между другото, но е нищо в сравнение с това, да знеш че си помогнал на някого и си му подарил една усмивка. Жестоко просто. Лошото е в момента, че всичко ми е на приливи и отливи и някой ще си пострада жестоко скоро ако всичко продължава така. Добри уроци получих, за това как да прецакам някой, няма д ами е трудно. Музиката е хубаво нещо…и сега наистина отивам за малко валериан. Благодаря за вниманието.