Не обичам да ми става така, но пита ли изобщо нещо или някой. От вчера съм много зле. Днес ще ми идват за вечерта някои приятели, а аз съм по-зле от парцал….Вчера теглих някои ужаси и четох за какво става въпрос в тях. Е да естествено цяла вечер не можах да мигна. Имах температура, болеше ме главата, а на сичкото отгоре не спрях да сънувам някакъв психясал, който искаше да ме убие. Големи простотии и филми. Днес като гледам 2-3 филма които съм дръпнала съм сигурна, че ще се довърша напълно. Разпадам се, боли ме главата сякаш съм купонясвала седмици без д амигна и чак сега ме хваща всичкото….Няма оправия. Всичко ме боли мамка му. То с това се свиква ама като включим и нещата които ми се въртят в главата става непоносимо. Силно съм притеснена за психичното си състояние (напълно сериозно). Постоянно си мисля за….по-скоро си мисля ако в определени моменти се бях държала малко поне като голяма, нямаше да си го причиня всичко и сега нямаше д ами е зле. Какво ще стане ако повече никой не ме привлече? Ако не поискам да бъда с никого вече, защото не с ами интересни? Не е възможно просто. Преди месеци изпитвах поне някакво желание. Имаше някаква тръпка да си представя че съм с някой пънк, скейтър, та дори и емо…Ми вече я няма тая тръпка. Изчезна още в началото на февруари и не се появи повече. Опитвам се, по-скоро насилвам се да си харесам някого, но не се получава. Какъв късмет че ….не знам и аз защо, но разбрах какво наистина би ме радвало и какво искам. Нямам късмет, че не го намирам вече…и се страхувам дали ще го намеря пак…Всичко ми е много безизвестно.Времето ще си покаже. Май пораснах малко Постижение! Но ако се расте с цената, която плащам сега, по-добре да си стоя завинаги малка и да не знам нищо. Страх ме е направо от това, което знам и от сигурността ми, че рано или късно няма да издържа и ще го направя. Вече се отчаях напълно. Оивам да взема малко валериан и дано заспя до довечера. А как искам да съм си сама ….изобщо не ми се занимава с никой днеска,но…нали съм свикнала всичко да върви срещу мен Ще стискам зъби и ще бутам напред…до време.