Я кой бил тук! Приписа ми се пак. Някои хора сигурно си мислят-пак и се случи нещо лошо и почна да занимава хората тука. Хах! То лошото ис се случва редовно, ама и хубаво има вече. И най-хубавото сред всички хубави е помирението със себе си. Най-съществено, другите неща “се размиват” на фона му, защото една дума, един жест или един “вкаран филм” всичко лошо и хубаво могат да развалят. Моето си е трайно. Ще се постарая да го задържа по-дълго.

През малкото време, в което се губих из блогърския свят, реших:

1. Да отида да уча в Германия. Искам го на 100%, но е друг въпроса дали ще успея.

2.Искам пак естетическа хирургия. Лошо, трудно, гадно, квото е – всичко що е предизвикателство за мен не мога да го подмина. А рядко ми идват някакви примамливи предизвикателства.

3.Ако с пластичната хирургия не успея много или преуспея много – и в двата случая смятам или да работя в СПА-център или да си отворя собствен и да прекарвам много време там. Каквото и да ми говорят, за да ми стане по-добре, нищо не е по-ефикасно от това да поразгледам малко снимчици и да си помечтая за релаксиращи масажи и почивки в хамака пред басейна, заобиколен от буйна растителност. Охххххххх!

Иначе и за други неща си мисля. Чудех се дали да ги споменавам, защото има някои леки подробности, които оказват по-късно влияние над някои други подробности относно мен и отношенията ми с хората или конкретно с един хор. И май нищо почти няма да кажа освен, че се убеждавам (не казвам убедих, защото никога не е късно всичко да се промени изведнъж за добро или за лошо, нищо не е сигурно в този свят, освен това, какво ще направиш със себе си). Та няма да се впускам в толкова подробности, че като гледам предното изречение май малко не го подовърших. Ама с няколко думи казано – ако има нещо истинско, то то не би могло да се разруши от няколко думи (изказани и неизказани (предположени(погрешно(понякога))). Ако се разруши “истинското” правим си сметка колко истинско е то или е като евтините сувенирчета от нашите жълтокожи съконтинентници. Малко грубо сравнение ама си е така. Гледаш го лъскаво, привлича окото, изпипано от всякъде, да не вземеш само да потърсиш етикет за производство, апък ако го раглобиш на части да ти се вземе ума и дума – сглобено и минало из целия свят преди да стигне до теб. Както и да е – това определено не беше по темата хахахаах.

Иначе вече почти месец съм на работа. На 2ри юли ще правя един месец и много се гордея, че издържах, защото имаше възможност да не понеса отговорността и чувството на подчинение и да си замина, все пак не ми зависи живота от тази работа. И първата скромна заплатица ще дойде скоро (надявам се). Дано до тогава не ми я скъсят с тия глоби дето ме заплашват. Харесва ми иначе хотелчето, само да вземат да се бръкнат малко и да оправят климатиците, че не е много приятно по 30 резервации на ден да правиш, от едната страна телефона ти звъни, от друга факса, от трета си тръгват гости, от четвърта се настаняват, а ти се потиш като на парна баня. То не само това ами след 12-те часа прекарани там мозъка ми е вече като изсъхнала стафида и простоооо не знам как ме понасят хората :Р И това ми бил скромен семеен хотелец 3 звезди – да да! Не че е лош – напълно модернизиран си е. И така с тази работа…нямам много време, ама пак намирам време за нещата, които искам. Не може да се оправдая с работата си, някак си не мога. Пък за другите не знам. Да не излезе че обвинявам някой, ама като си има желание човека…какво говорим изобщо.

Последния изминал месец за мен беше повече от пълноценен и полезен – пробвах някои нови неща, научих някои нови неща за себе си, за които имах само предположения, разбрах и че в някои не ме бива и няма и да ме бива.

Друго друго….запалих се по хип хопа пак. Емо-то нещо….абе да речем че го побутнах на заден план, като се позастуди пак ще ме хване :Р Сега си слушам повече латино, не знам откъде ми дойде таиз мания за Енрике Иглесиас – дръпнах си всичките му албуми и не спирам да ги слушам. Сега смятам да го допълня и с Дженифър, но някои от по-старите и некомерсиални песнички + Шакира – пак преди да стане комерсиална и тя. Не знам на остаряването ми ли се дължи, ама почнаха да ме кефят доста от леко ретро песничките. Леко ретро ще рече от моята младост, не типичното ретро, което не съм и чувала. Иначе рока при мен си е перманентен, ама пак ме е обзела някаква странна вълна. Всъщност пак е силно казано, защото за първи път ми се случва. Ипитвам огромна нужда да се чувствам “по-жена”. Това пак май е от възрастта. Не знам толкова ли одъртяваш и се променяш на 17. Тцтцтцтц. Рано ми е още. Ама след като си се представям постоянно на токчета с рокли и полички, с яки колиенца и обеци и хубав грим. Сега се вея с едни доста високи токчета, едва ходя ама пък ми е кеф. И проумях колко коварни са тези средства, само и само за да изглеждаш по-добре. И сега съм много много раздвоена, разтроена даже. Харесвам си скейтър-рокерския стил, харесвам и токчетата и роклите, харесвам и много спортното облекло. Като видя някои искрящо бели маратонки – мой тип само – и ми спира дъха. И спортната чантичка, клинчето или панталончето спортно….ох…….Дали е възможно да се съчетаят тези три стила и да не изглеждам безвкусна? Хм….Абе кво ли се питам, като го пробвам сама ще разбера как се чувствам. Стилна, спортна и неглиже – е те такъв стил никъде го няма, надали и аз ще го създада ахахахаха, ама що пък не.

Пак си излях мислите тука. Важен извод – супер съм, не се сърдя на никой, обичам себе си (което много трудно постигам и рядко също) и още други неща хах . Този блог не знам вече какво ще става с него. Сигурно вси1ки са го забравили, пък и аз отвикнах вече да мисля и да пиша това, което ми минава през главата. Странно ми се вижда сега. Кой знае кви глупости съм писала и как ще изглеждат отсрани, ама това не е важно, важно е на мен да ми е добре (това включва и на които заслужават да им е добре, а всеки заслужава)

Айде слагам край вече, че….няма спиране тва кречетало бре!