Да ви светна само че още живея, колкото и невероятно да е. Малко тъпо, че се губи смисъла на блога, защото не пиша почти. За това лято просто да не говорим, но много неща ми се случват, а както знаете съм привикнала ( не по желание) на по-спокоен и скучен може би живот.

Както знаете бях на работа и днес ми беше уволнението. С много гръм и трясък и мълнии. Малко ме попрецакаха в този хотелец, ама да не му правя сега реклама. Няма да съм единствената нито последната, която ще си изгуби времето и нервите там. Но пък и си има положителна страна, ако не беше тази работа сигурно много щях да се сдухам, защото времето ми беше точно разпределено за 12 часа тежък труд на стола и още няколко часа навън с хора и малко сън. За компютър и дума да не става, за това и тука не съм писала. Дори галерията ми в девианта така яко се е затрупала със съобщения и нови девианшъни, че сигурно няколко дена ще са ми нужни доакто прочета и разгледам всичко.

Та да се върна на хотела. Глобяваха ме яко тези месеци, общо 110лв и като се има впредвид големината на заплатата ми, това се пада 1/3 от месечната ми надница, която така и не видях цяла в пликче. Все някакви гафове ама е*ала съм ги и тъпите фактури и касов апарат дето ми вчерниха живота. Авгусст съвсем се съсипах от финансова гледна точка щото ме глобиха пак яко ама аз си бях наумила да си купя най-сетне i-pod и си го взех в крайна сметка. Е малко е дефектен ама аз ще го върна скоро. И съм си доволна, цял месец за това мислех и се надъхвах да работя без грешки. Е не успях да се спася от тях ама факта си е факт – има музика в ушите редовно! Та като разплатих и купих всичко останах без пари още на същия ден като ги получих, даже и бях задлъжняла ама го преживях.

Та днес се уволних след вчеращният задушевен разговор с “шефчетата”. Едно хубаво ме наредиха, че съм се натискала на рецепция и сякаш съм нямала къде да се оправя с гаджетата, та на диванчето пред рецепция. Да го Д***Т шматките. Беше ми лошо тогава и едва си седях на краката…как да не ме прегърне човек и да седна на диванчето вместо да вися на тъпия офис-стол. Както и да е – мен в рамки не могат да ме вкарат. Традиционалното не е за мен, а още по-малко правила мога да спазвам, особенно когато са ми в ущърб. Та както и да е. Тва най-малкия проблем. Не съм можела да обясня на гостите на свестен английски или немски нещата и на какво изобщо ни били учили в тази гимназия. Тая щях да стана и да и натроша мазната лицемерна човчица, ама “да уважавам поста и” реших да се сдържа. Малко се посмях и си заминах. Веселяци са тия шефчета обаче. Могат да ит повдигнат настроението осбено когато им кроиш пъклени планчета. И днес идвам в 8 на рецепция и какво да видят очичките ми – ЗАПЛАТА и то за мен само. Е с леки глобички само, които малко ме вбесиха ама нищо. Не бяха неочаквани. Дръннах аз един телефон до миалата Десинка да и кажа да идва на рецепция, защото аз си заминавам и повече да не ме занимава, а тя горката рано рано не може явно да зацепи нищо и ми вика стой там искам да говорим. ама ме и заплашва по телефона. Да си гледа работата. През дъното на гащите ми е за нея и хотелчето дето ръководи. Тъпа офисджийка! Жалко че не стана достатъчно брутално. Колежката от нощната смяна беше още там та се наложи тя да остане и да я чака да се домъкне с количката си…Съжалявам я жената, има си деца за гледане малки, а си удължава работното време. Съмнявам се да и го платят, ама кво да се прави. Все някой невинен трябва да е набутан. И тъпата шматка се обадила на домашния и събудила наще и вика баща ми да му чете конско в хотела. Малееее! Станала съм аз на 17 години вече с родителите ми ще се занимава. Както и да е, баща ми я наредил хубаво и си заминал. Нека сега да се чудят кой да слагат на рецепция и как да си вземат отпуските колежките. Мен ми е все тая, прекалено много се опитва да ме унижава.

Сега съм си свободна и щастлива. Малко остана до даскало. Дано е яка годината този път и да не е скука че няма да ми го понесе тоя път.

За любовта няма да говоря, не защото я няма, ами тъкмо се позакрепи, да не взема да я урчасам. Който си знае си го обичам много!

Лека нощ на всички!