По хронологичен ред:

Преждевременно ставане, събудена от сестра ми по възможно по-гаден начин…

Чакане на закуска сумати време на празен стомах….

Намръщени физиономии….

Въздържане от нормално ядене на за добро впечатление на вече наялите се (скрито) на масата …..

Кал…

Ходене до Ропотамо и велико дразнене, че няма да има “Разходка  с лодка”….

Грандиозен скандал в колата с единия родителски тял, с лека подгрявка от съседната седалка принадлежаща на другия родителски тял….

Постоянен тормоз и дразнене от седящото чудовище до мен….

Разтоварване на зимнини…много тежко….

Няма компютър отново… /зает/….

Опит да спа, провален от обаждане по телефона…/супер смислено/….

Чакане 1 час пред входа за приятеля, който незнайно защо не се появява, въпреки че имаме уговорка и не сме се виждали 1 ден…/предполага се че причината трябва да е сериозна/….

Студ, дъжд, хрема….

Ухапа ме нещо гадно по лицето и ми се поду и боли….

Носът ми е запушен от 3 седмици и получих възпаление на  дясното ухо и сега не мога да чувам с него…

Излезе ми стресница от вечерното пътуване с луди за мен скорости през гората…

Боли ме корема сякаш имам язва и това пак от 2-3 седмици…

Ми освен да умирам вече,а….?….

Това е общо взето негативното от днешния ми ден, естествено има и малко позитивно:

Спах в яката вила на братовчедките…

Имаше закуска….

Имаше и котки…./галих ги даже/….

Наще дойдоха на време….

Ходихме до Ропотамо все пак….

Ми оттам няма хубави неща. А всъщност това е като онзи метод, където разделяш листчето на две и от едната страна пишеш добрите неща, а от другата лошите….Ми няма кво да правя повече ретроспекции или пояснения, вижда се от самосебе си как стоят нещата, кое преобладава. Лесно може да се познае колко съм затънала днес в лека степен на депресия.

A всичко всъщност започна от празнуването на един юбилей…/на дядо ми/…. Тортата беше хубава.

А и последно допълнение е е че ми смазаха крака/ходилото/ с колата на вучо ми. Смазаха не е точната дума, просто спря колата върху него и поседя малко така. Слава богу кецовете са здрави и удържаха тежестта на пълна кола. Дори не се и разкряках, не съм ли мъжко момиче хаха.

Тва е. Имам и температура и се ориентирам към някой приятен филм и се опитвам да успокоя ума си слушайки фалшивото изпълнение на Лумидий и некъв луд рапър и мислейки си че с моят човек всичко е наред и утре ще успея да преживея целия ден и да го изчакам вечерта, ако дойде изобщо….