Тези песни на Графа могат да ми вземат здравето!!! Толкова хубави текстове, толкова сходни с моите желания. И защо чак сега трябва да ги слушам, когато вече нямам как да „обичам да ме вали дъжда, когато съм до Теб и се усмихваш“, защото няма вече Теб. И всяка втора строфа ми се забива дълбоко в разбитото сърце.

А как се преодолява загубена кауза като любовта? Има ли някакъв лек, някак си да забравиш, че някога си бил много щастлив, че вече не можеш да си така, или поне не със същия човек? Или пък да спра на всяка втора песен любовна, която чуя, да искам да се мятам през терасата, защото е толкова готино да имаш някой до себе си и да направиш всички онези готини неща, за които се пее. Хубаво би било да имаш… Ама нямаш! Хахахаха…… И когато и последния човек, когото познаваш и обичаш, се превърне в едно от онези мутирали копия, които се разхождат по улиците или си одимяват живота в „готините“ кафенца, тогава е загубена кауза любовта, и е строго препоръчително да не слушаш любовни песнички, да не гледаш Море от любов, защото ти не можеш да участваш там, защото няма смисъл, или пък да избегнеш всички сапунени комедийки, които вечно завършват с целувки, сватби, преоткрити чувства, да не се буташ сред приятели, които постоянно ти разправят колко готино са си прекарали с гаджетата, да не четеш любовни романи и т.н. Изобщо къде няма любов, къде няма връзка между мъжа и жената? Дори и в темите ми пак се говори за кръстосване между женски и мъжки индивиди, за поколение ново….Пфффххххх! Отивам да се заровя в някоя неразделнополова трева и храсти, които се самоопрашват и да и поискам съвет как да постигна същата хармония. Въпреки, че на всеки му е пределно ясно, че е хиляди, милиони пъти по-хубави да имаш някой до себе си….